Мечтите ми са тюркаоазени. Наситени, побъркващи, зелени.

Очите ми аквамаринни са. Премрежени, привикващи и сини.

Страстта ми е рубинена. Изпълваща, опияняваща, червена.

Косите ми са кехлибарени. Обсипващи и меки, медни.

Не искам да съм диамант. Но пък блестяща съм, и скъпа, твърда.

По оприличавам се на аметист. Загадъчен, преливащ, полихромен.

И в крайна сметка май съм си човек.

Във камък нямаше да има толкоз много чувства и любов.