Вероятно, защото разполагам с време напоследък успях да попътувам, да погледам повече телевизия, да позагубя повечко време в интернет, концентрирайки се върху темата, от която хронично си боледувам - България! Нейното настояще, нейното-моето обозримо бъдеще. Не се наричам националистка, но упорито отказвам идеята да напусна държавата с цел по-добър живот другаде. Това си е мое философско разбиране, все още имащо тежест, защото звездите ме закрилят и ножа на мизерията не е опрял в кокала. Финансовата обезпеченост тъй или иначе не ми е на сърце и с нея и без нея пак успявам да видя хубостта на живота. Обаче друго има. Другото е това, където жестоко дразни и ми изкарва все по-ясно на повърхността симптомите на болестта ми по България. Че ще се движим в посока някакво икономическо развитие в това съм сигурна. Това което е стопирало основното развитие на парчето 110 хил кв.км земя е кретенията. Кретенията, тесногръдието и абсолютното, и на всяка цена дори, нежелание да се взима отношение и позиция по каквато и да е тема, която касае правата и гражданските дойстонства на човека, живущ на тази територия. Беснее ми душата и ми кипва кръвта вече почти постоянно, когато видя хора предали се, хора дебили, хора взимащи първата статийка и твърдение за чиста монета, хора приемащи за месия всеки нов Б.Б., Ц.Ц. и пр., който се възкачва на стълбичката да ръкомаха и поучава. Нямаме право да сме толкова безхаберни и увредени, нямаме право да сме толкова нехаещи и непросветени, нямаме право да сме ампутирани от познания по елементарни факти като столици и държави, нямаме!!!! Ние, аз и ти, той и тя, без да се обиждаме в стил: "говори в единствено число, това не важи за мен"! Всички сме България. Всички тия "много" седем, че и по"малко" милиона човека. Имайте мнение, дързост и знания, всеки го дължи на себе си, а ние сме България.