В понеделник си изтрих лицето от книгата на света. На сбогуване, приятелите на Цукерберг ме попитаха за по-сигурно около шест пъти дали наистина искам да си тръгна, приложиха издевателства от типа, недей, ще им липсваш плюс фотосите на някой от псевдо приятелите ми, с които като се замисля дори не си бях говорила на живо в последните пет години. Номера не мина естествено и смело продължих напред. Свободата била на десет клика разстояние ; ) Като споменах приятели преди малко, мисля че това беше повратната точка в решението ми да изчезна от ‘безценната’ сбирщина на апликации, отбелязваници и топ новини. Аз пристъпите на неприязън съм ги получавала неколкократно досега, но този път отвращението ми от стерилния вид комуникация просто ме полази като змия. Ужасих се от мисълта, че няма да мога да имам вече истински нормални приятели. А само ще се прибавяме с някакви индивиди и ще си воайорстваме до ненасита. И накрая в бонус получаваш: изгубено време, изкривен врат и никаква полза за живота ти в нито един аспект. Обмислям и други революции в интернет общуването си, но засега ми идват, признавам си, драстични. Като успея докрай да се извися над всичката тая глъчка и сган от спам, ще си ида на село при овчиците и ще ви пращам снимки от там. В плик по пощата в пощенската ви кутия :) Весел петък на всички и използвайте слънчевия уикенд ползотворно н-а-в-ъ-н :)