Никога не съм вярвала в ангели. Не съм си ги представяла, не съм се нуждаела, не съм ги пожелавала, не съм знаела как да ги очаквам да ми се явят. Все съм си мислела, че трябва да умра, да го почуствам, че вече ме няма плътски на земята и тогава да разсъждавам по райски.
Някой беше казал, че ада и рая са на земята. След всички неща, които си причиняваме дори и само със силата на мислите си, вече знам, че е така. Доживях, да видя ангелите приживе, хора : ) Те са хора. Истински. Много човешки. Подават ти ръка, държат твоята, когато трепериш най-силно в уплаха и безпътица. Те ти дават помощ безрезервно, усмихват ти се, целуват те и те прегръщат, и не искат нищо в замяна. Не спират да ти говорят дори да мълчиш с часове и да нямаш какво да им отвърнеш. Не те оставят на мира, защото знаят, че имаш нужда от тях, макар и да нямаш силата да им отвърнеш с тяхната жертвоготовност. Виждат по-далеч и чуват по-напред и пророкуват безгрешно... твоето бъдещо щастие. Неусетно те понасят на крилата си и преди да разбереш вече сте отлетяли в рая на земята .
Ангелите са хора всъщност. Малко са и се наричат твоите Приятели.
