Постинг
21.03.2012 16:47 -
Каменна Поезия
Мечтите ми са тюркаоазени. Наситени, побъркващи, зелени.
Очите ми аквамаринни са. Премрежени, привикващи и сини.
Страстта ми е рубинена. Изпълваща, опияняваща, червена.
Косите ми са кехлибарени. Обсипващи и меки, медни.
Не искам да съм диамант. Но пък блестяща съм, и скъпа, твърда.
По оприличавам се на аметист. Загадъчен, преливащ, полихромен.
И в крайна сметка май съм си човек.
Във камък нямаше да има толкоз много чувства и любов.
Няма коментари