Тя дойде тихичко една нощ, сгуши се до мен и започна да ме разпитва:
Кой каза, че можеш да живееш без мен? Кой ти каза, че си си добре и така? Пораснала,  успяла, уравновесена? Била си претръпнала вече, можела си и без мен? Можеш ли да ...

Имам си своите емоционални горе и долу. Старание ми изисква да съм стабилна през цялото време, това е най-голямото ми предизвикателство. Но колкото повече опознавам хората, толкова повече прозрявам, че това е мисия за всички, не е само и...

Само докато поглеждам клавиатурата и вече съм тъжна.... не пишех ли така и преди просто  на лист хартия? Онзи ден фейсбук празнуваха десет години и колкото и да сме щастливи от едноминутните филмчета, който ни подари, всъщност това е едн...

Все повече се влюбвам в живота след тридесет, целият пъзел бавно се нарежда :) Ако се разбърка ще се захвана пак да го подредя, но тревогата вече няма да е толкова силна – как, защо, докога?
Когато мисля за пъзела на живота, се оп...

За любов ми се пише, за любов, не за дъжд и сълзи. Има нещо, което обичам повече от любовта. Има нещо към което изпитвам най-егоистичните си любовни усещания.
Има го -> и ако го няма,
няма ->да има ->смисъл.

Само онези, които са живели толкова назад във времето, че да разпознават месеците по промените на атмосферата и часа по положението на слънцето са имали честта да не усетят суетата на разделението нова-стара година и всички съпровождащи ...

Опитвам се, опитвам ... искам да пиша позитивно. Но интересното на живота е различното. Различното в случая е противостоящото на логиката и вбесяващо сетивата ми.
Българите са традиционалисти. На пръв поглед в това изречение няма нищо л...

Рекламите ще погубят света. Това е. По-ясно няма как да го формулирам. Напълно съм убедена, че приемането на дози в каквото и да е количество от търговските агитации ще унищожат и потъпчат съществуването на всички клетки разум, които по ...

Вероятно, защото разполагам с време напоследък успях да попътувам, да погледам повече телевизия, да позагубя повечко време в интернет, концентрирайки се върху темата, от която хронично си боледувам - България! Нейното настояще, нейното-м...

Мечтите ми са тюркаоазени. Наситени, побъркващи, зелени.
Очите ми аквамаринни са. Премрежени, привикващи и сини.
Страстта ми е рубинена. Изпълваща, опияняваща, червена.

Не се сърдя. И не страдам, нито драматизирам. Не си виновен, толкова е глупава тази дума вина. Все едно лепваш гербова марка на нещо и го дамгосваш, че не става за нищо. Просто имах нужда от време да порастна. Да го изпия всичкото това н...

Понякога се питам дали, когато се раждаме, можем да видим своята съдба – кристално чиста – пред себе си, дали преди да потънем в света около нас, ние знаем какво се крие вътре в душите ни. Искам да бъда детето, което бях. ...